Какво е премъдрост Божия?

Душата винаги търси Духа. Този път е осеян с изпитания и, за да вървим правилно по него с по – малко страдание и отклонения, ни трябва мъдрост, но не мъдрост земна, а мъдрост божествена, която да става наше притежание, за да отдаваме към света собствени духовни дарове. „По Делата ще ги познаете”.

Всяко докосване до извора на мъдростта вдъхновява и активира волята в творчески импулс за създаване с най – висши чувства за благото на всичко. Такова преживяване не може да бъде заменено с нищо друго, защото великата истина за човека е един ден животът да бъде един единствен, неугасващ импулс на мирова воля, мирово чувство и мирова мисъл, а не от време на време изгряващи и угасващи прояви на Духа.

Пътят на Душата към Духа трябва съзнателно да се изпълва с премъдростта Софийна, която е сборната интелигентност на всички божествени йерархии до Христос – вседържителят на всичко, пан – интелигенцията на Космоса!

Дева София и Йоан Богослов са великата двойка от времената на Голгота, които вдъхновяват, помагат, подкрепят и посвещават всеки, който копнее да разбере мистерията на Христос и Небесната София, която слезе като Светия Дух от Петдесетница.

Апостолите бяха причестени с него, но като център на мъдростта и разбирането й чрез Христос, може да се каже, че са Дева София и Йоан Богослов.

Тази двойка продължи своите инкарнации във времена от огромно значение за човечеството, в които свръхсетивни, земни и антихристб събития бележеха кулминации, за да се вложи в света нова мъдрост за справяне напред с предстоящите предизвикателства.

Ще изложа три периода до наши дни, подчертавайки тези кулминации, за да акцентирам по най – подходящ начин на мисията на Борис Георгиев и Катя, в светлина и мащаб почти неизвестни до днес.

Времената около XIII век, с кулминация 1250 г.

На свръхсетивен план, на изток, Чингиз Хан бива инспириран от могъщ, изостанал, луциферически Архай в мащабния, жесток поход на неговите и впоследствие на потомците му орди, с цел унищожаване на христовия импулс, който предстоеше да започне да бъде разбиран и усвояван от хората все повече с ума, тъй като човечеството бе на прага на пета културна епоха и предстоеше космическата интелигентност да бъде вграждана във всеки.

Достъпът до Духовния свят бе затворен и за най – висшите посветени, за да могат правомерни Елохими (нашите отци създатели) да вградят импулси, сили за справяне на човека с бъдещия материализъм, чиито влияния днес с ужас наблюдаваме, а тепърва какво ли следва?

На земен план Константинопол е превзет от латините и напълно разграбен, а в Южна Франция безмилостно е унищожен последния бастион на богомилите.

Сред тази макрокартина, през 1250 година на Арбанаси се извършва мистерия, при която физическото тяло на преродения Йоан Богослов и бъдещият Християн Розенкройц, става кристално прозрачно, за да приеме чрез мантри, излята от дванадесет посветени (носители всеки поотделно), цялата налична мъдрост на човечеството от Атлантида до тогава, за да може тринадесетият – в изместено съзнание – да метаморфозира всичко и да го отдаде обратно, но като единен продукт на дванадесетте.

Тази личност се превърна в първообраз на човека на пета културна епоха, който трябва да приема и развива най – висшия член на Душата си – Съзнателната Душа.

Това огромно по значение събитие бе подкрепено и с първите художествени образи, в които премъдростта Божия слезе като живот и оживи изображенията на Десислава и Калоян в Боянската църква.

Предстоеше великият поход напред, в който през сетивата, с мирови чувства, да се достига до ума, за да може Христовия импулс, като жива премъдрост, да се разбира от хората.

Ръката Божия от Боянската църква посади семето, което с пълна сила процъфтя в Ренесанса, за да могат великите творци да създадат образи и библейски сцени на живо преживяване на истината и Христовите мистерии.

В XV век  изгря зората на съзнателната Душа.

Целият инструментариум на космическата интелигентност бе вграден в човека и Леонардо можа да нарисува „Salvator Mundi” (алфата и омегата), който държи кристалния човек и го благославя.

Великите на времето – инспирирани от мъдростта в Христос – бяха розенкройцерите, които се грижеха тайно за духовния живот, чрез правомерни посвещения и правомерно ясновидство. Наука, изкуство и религия, чрез тях крепяха фундамента на човечеството в Дух и Истина.
                                    

Ди Варна Борис Георгиев обиколи, като достоен представител на Небесната София, всички центрове на съвременната духовност (правомерна и неправомерна), за да застане пред могъщите и важни индивидуалисти на времето и чрез общуване и рисуване на техните портрети, да извършва синтеза между импулса на Светия Дух от Петдесетница и личното посвещение на всеки от тях. Айнщайн (не случайно роден 1879 година) – представителят на най – твърдия материализъм, но копнеещ за небесните селения като евреин – пацифист, в безсъзнателно все съзнание прие дара от Борис Георгиев, като отпечатано в него познание, което той само усещаше, но не разбираше. Ако съзерцаваме портрета му, ще усетим този копнеж за правомерно ясновидство на бъдещето, но без успех.

Рьорих – посланик и извор на луциферическа духовност, която копнее да бъде християнизирана и трябва, защото е огромен фундамент за моралността на Душата, без която никой не може да се изправи пред Истината и Духа.

                   

Борис Георгиев е любим ученик и приятел, от който Рьорих черпеше импулси.

Рабиндранат Тагор – първият индиец, който гледаше и виждаше, но не в бъдещето на света, а в бъдещето на индиеца като гражданин на света. Той не беше посветен като Махатма Ганди и не успя да обеме цялата индийска Душа.

Махатма Ганди е активната външна страна, но срещата с Борис Георгиев и целият му цикъл картини от Индия е онази духовна закваска с Божията премъдрост, която днес като Даровете от плода е достъпна за всеки, който се вълнува от историческите дела и факти, как с любов във волята, чрез манихейската философия на „сатяграха”, без насилие, бе свалена перлата от короната на най – дълго просъществувалия национален глобализъм и бяха посяти семената на най – добрата и възвишена обществена структура на обществото.

Символът на сърната е раненото и убивано човечество от войните на XX век, ненасилието – като флагман на кампанията на Ганди и вечния път на Душата към Духа чрез мъдростта.

                                         

Приемането на оригинала на портрета на Махатма Ганди във Варна тепърва ще разгръща своя потенциал на вдъхновения и велики откровения, чрез живота на мъдростта в него. 
Срещата на Борис Георгиев с учителя е другото мащабно събитие.
Портретът на Беинса Дуно е без аналог за постигнат образ на небесната телесност на Светия Дух от Петдесетница.

При тяхното общуване са посяти семената за бъдещия индивидиум – човекът на шеста културна епоха, когато принципите на Свобода, Равенство, Братство, ще са общовалидни и ще се изживяват като живеене.

„Странстващият пастир” е първообразът на човека на шестата културна епоха – пребиваващ в завета на Бога.

Когато бъде открит оригиналът, ще бъде отворен широко порталът към бъдещия индивидиум и истинските манихейски мистерии.
                         

Днес отново Ди Варна имаме синтез на инспирацията и инкорпорацията на небесната София с представителя на небесната телесност на Светия Дух от Петдесетница, а именно Антропософията и Учителят.

Този синтез се извършва от Димитър Мангуров и творчеството на Борис Георгиев в Градската художествена галерия е подкрепящата външна форма.  

Чрез живот в словото, живот в творенето и живот в мисленето ще сме способни да провиждаме правомерно и да взимаме решения за правилно живеене в Дух и Истина за благото на всичко!